Bokmålsordboka
mjau 1
іменник середній
| однина | множина | ||
|---|---|---|---|
| неозначена форма | означена форма | неозначена форма | означена форма |
| et mjau | mjauet | mjau | mjauamjauene |
Походження
av mjau (2Значення та вживання
lyd som katten gir fra seg
Приклад
- høre et svakt mjau
| однина | множина | ||
|---|---|---|---|
| неозначена форма | означена форма | неозначена форма | означена форма |
| et mjau | mjauet | mjau | mjauamjauene |